избичвал е

Речник на българския език

1. избичвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избичвал е е производна форма на избичвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избичвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избичвал е е производна форма на избичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избичвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избичвал е е производна форма на избичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).