избичвало

Речник на българския език

1. избичвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избичвало е производна форма на избичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избичвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избичвало е производна форма на избичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избичвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

избичвало е производна форма на избичвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избичвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избичвало е производна форма на избичвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).