избичвали

Речник на българския език

1. избичвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избичвали е производна форма на избичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избичвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избичвали е производна форма на избичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избичвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избичвали е производна форма на избичвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избичвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избичвали е производна форма на избичвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).