избичвала

Речник на българския език

1. избичвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избичвала е производна форма на избичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избичвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избичвала е производна форма на избичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избичвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избичвала е производна форма на избичвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избичвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избичвала е производна форма на избичвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).