избичва

Речник на българския език

1. избичва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избичва е производна форма на избичвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. избичва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

избичва е производна форма на избичвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. избичва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

избичва е производна форма на избичвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).