избистрил е

Речник на българския език

1. избистрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избистрил е е производна форма на избистря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избистрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избистрил е е производна форма на избистря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).