избистрили

Речник на българския език

1. избистрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избистрили е производна форма на избистря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избистрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избистрили е производна форма на избистря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).