избистрело

Речник на българския език

1. избистрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избистрело е производна форма на избистря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избистрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избистрело е производна форма на избистря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).