избистрели

Речник на българския език

1. избистрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избистрели е производна форма на избистря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избистрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избистрели е производна форма на избистря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).