избистрела

Речник на българския език

1. избистрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избистрела е производна форма на избистря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избистрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избистрела е производна форма на избистря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).