избистрел

Речник на българския език

1. избистрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избистрел е производна форма на избистря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избистрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избистрел е производна форма на избистря (мин. деят. несв. прич. м. р.).