избипкали

Речник на българския език

1. избипкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избипкали е производна форма на избипкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избипкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избипкали е производна форма на избипкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избипкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избипкали е производна форма на избипкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избипкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избипкали е производна форма на избипкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).