избил съм

Речник на българския език

1. избил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избил съм е производна форма на избия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избил съм е производна форма на избия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).