избил си

Речник на българския език

1. избил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избил си е производна форма на избия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избил си е производна форма на избия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).