избило си

Речник на българския език

1. избило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избило си е производна форма на избия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. избило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избило си е производна форма на избия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).