избило е

Речник на българския език

1. избило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избило е е производна форма на избия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избило е е производна форма на избия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).