избиколяло е

Речник на българския език

1. избиколяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избиколяло е е производна форма на избиколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).