избиколяло
1.
избиколяло —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
избиколяло
е производна форма
на избиколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
избиколяло —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
избиколяло
е производна форма
на избиколя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).