избиколяло

Речник на българския език

1. избиколяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избиколяло е производна форма на избиколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избиколяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избиколяло е производна форма на избиколя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).