избиколяла е

Речник на българския език

1. избиколяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избиколяла е е производна форма на избиколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).