избиколяла

Речник на българския език

1. избиколяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избиколяла е производна форма на избиколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избиколяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избиколяла е производна форма на избиколя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).