избиколял

Речник на българския език

1. избиколял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избиколял е производна форма на избиколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избиколял — мин. деят. несв. прич. м. р.

избиколял е производна форма на избиколя (мин. деят. несв. прич. м. р.).