избиколил е
1.
избиколил е —
мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.
избиколил е
е производна форма
на избиколя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
избиколил е —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
избиколил е
е производна форма
на избиколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).