избиколил е

Речник на българския език

1. избиколил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избиколил е е производна форма на избиколя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избиколил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избиколил е е производна форма на избиколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).