избиколило си

Речник на българския език

1. избиколило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избиколило си е производна форма на избиколя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. избиколило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избиколило си е производна форма на избиколя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).