избиколило е

Речник на българския език

1. избиколило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избиколило е е производна форма на избиколя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избиколило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избиколило е е производна форма на избиколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).