избиколило

Речник на българския език

1. избиколило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избиколило е производна форма на избиколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избиколило — мин. деят. св. прич. ср. р.

избиколило е производна форма на избиколя (мин. деят. св. прич. ср. р.).