избиколили

Речник на българския език

1. избиколили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избиколили е производна форма на избиколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избиколили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избиколили е производна форма на избиколя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).