избиколили
1.
избиколили —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.
избиколили
е производна форма
на избиколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).
2.
избиколили —
мин. деят. св. прич. мн. ч.
избиколили
е производна форма
на избиколя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).