избиколила съм

Речник на българския език

1. избиколила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

избиколила съм е производна форма на избиколя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. избиколила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

избиколила съм е производна форма на избиколя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).