избиколил
1.
избиколил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
избиколил
е производна форма
на избиколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
избиколил —
мин. деят. св. прич. м. р.
избиколил
е производна форма
на избиколя (мин. деят. св. прич. м. р.).