избиколи

Речник на българския език

1. избиколи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избиколи е производна форма на избиколя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. избиколи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

избиколи е производна форма на избиколя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. избиколи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

избиколи е производна форма на избиколя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. избиколи — повелително наклонение, ед. ч.

избиколи е производна форма на избиколя (повелително наклонение, ед. ч.).