избиколели
1.
избиколели —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.
избиколели
е производна форма
на избиколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).
2.
избиколели —
мин. деят. несв. прич. мн. ч.
избиколели
е производна форма
на избиколя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).