избиколели

Речник на българския език

1. избиколели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избиколели е производна форма на избиколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избиколели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избиколели е производна форма на избиколя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).