избикаляхте

Речник на българския език

1. избикаляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

избикаляхте е производна форма на избикалям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. избикаляхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

избикаляхте е производна форма на избикалям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).