избикаляло

Речник на българския език

1. избикаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избикаляло е производна форма на избикалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избикаляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избикаляло е производна форма на избикалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избикаляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

избикаляло е производна форма на избикалям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избикаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избикаляло е производна форма на избикалям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).