избиел

Речник на българския език

1. избиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избиел е производна форма на избия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избиел е производна форма на избия (мин. деят. несв. прич. м. р.).