избиел
1.
избиел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
избиел
е производна форма
на избия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
избиел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
избиел
е производна форма
на избия (мин. деят. несв. прич. м. р.).