избивал съм

Речник на българския език

1. избивал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избивал съм е производна форма на избивам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избивал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избивал съм е производна форма на избивам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. избивал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избивал съм е производна форма на избивам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).