избивал е

Речник на българския език

1. избивал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избивал е е производна форма на избивам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избивал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избивал е е производна форма на избивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избивал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избивал е е производна форма на избивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).