избивало

Речник на българския език

1. избивало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избивало е производна форма на избивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избивало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избивало е производна форма на избивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избивало — мин. деят. св. прич. ср. р.

избивало е производна форма на избивам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избивало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избивало е производна форма на избивам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).