избивали

Речник на българския език

1. избивали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избивали е производна форма на избивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избивали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избивали е производна форма на избивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избивали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избивали е производна форма на избивам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избивали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избивали е производна форма на избивам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).