избибипкали

Речник на българския език

1. избибипкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избибипкали е производна форма на избибипкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избибипкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избибипкали е производна форма на избибипкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избибипкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избибипкали е производна форма на избибипкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избибипкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избибипкали е производна форма на избибипкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).