избесил си

Речник на българския език

1. избесил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избесил си е производна форма на избеся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избесил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избесил си е производна форма на избеся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).