избесил е

Речник на българския език

1. избесил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избесил е е производна форма на избеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избесил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избесил е е производна форма на избеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).