избесили

Речник на българския език

1. избесили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избесили е производна форма на избеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избесили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избесили е производна форма на избеся (мин. деят. св. прич. мн. ч.).