избесел

Речник на българския език

1. избесел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избесел е производна форма на избеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избесел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избесел е производна форма на избеся (мин. деят. несв. прич. м. р.).