избелял си

Речник на българския език

1. избелял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избелял си е производна форма на избелея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избелял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избелял си е производна форма на избелея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).