избеляла е

Речник на българския език

1. избеляла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избеляла е е производна форма на избелея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избеляла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избеляла е е производна форма на избелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).