избелявали

Речник на българския език

1. избелявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избелявали е производна форма на избелявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избелявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избелявали е производна форма на избелявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избелявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избелявали е производна форма на избелявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избелявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избелявали е производна форма на избелявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).