избелявала

Речник на българския език

1. избелявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избелявала е производна форма на избелявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избелявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избелявала е производна форма на избелявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избелявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избелявала е производна форма на избелявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избелявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избелявала е производна форма на избелявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).