избелявал

Речник на българския език

1. избелявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избелявал е производна форма на избелявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избелявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избелявал е производна форма на избелявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избелявал — мин. деят. св. прич. м. р.

избелявал е производна форма на избелявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избелявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избелявал е производна форма на избелявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).