избелил си

Речник на българския език

1. избелил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избелил си е производна форма на избеля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избелил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избелил си е производна форма на избеля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).