избелило е

Речник на българския език

1. избелило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избелило е е производна форма на избеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избелило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избелило е е производна форма на избеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).