избелила

Речник на българския език

1. избелила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избелила е производна форма на избеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избелила — мин. деят. св. прич. ж. р.

избелила е производна форма на избеля (мин. деят. св. прич. ж. р.).